Създайте сами свой баркод
април 28 ‘2023
В случай, че стартирате собствена продуктова линия, освен че избирате подходяща визия, се изправяте пред ситуацията за поставяне на задължителни реквизити към нея.
Един от тях е генерирането на продуктов код или т. нар. Баркод. За да се спрем на определен вид и да подберем съдържанието му е необходимо да знаем какви са изискванията на търговските вериги и дистрибуторите, чрез които ще се предлага въпросният продукт.
Най-често изискванията са свързани с няколко фактора:
– вида на баркода;
– теглото на стоката;
– броимите й части.
Нека разгледаме всеки от тях малко по-детайлно.
1. ВИД НА БАРКОДА:
Налични са два основни вида – едномерен (1D) и двумерен (2D)
Едномерните (1D) формати кодове са:
-
UPC – използват се за етикетиране и сканиране на потребителски стоки в точки за продажба по целия свят – главно в Съединените щати, но също и в Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия и други страни
-
EAN – European Article Number – аналогично на UPC се използват за потребителски стоки на Европейския пазар. Негов подвид е EAN13 (баркод с 13 символа), който е най-често използваният формат за хранително-вкусовата промишленост.
Нека дадем пример за ЕAN13 код:
Първите 3 цифри са префикс на националната организация GS1, от регистърът, в който се регистрира продукцията. По този начин те обозначават не страната производител, а страната на регистриране, които често не са едни и същи. Тоест продаваният продукт може да е произведен в Китай, а да е регистриран в българската организация GS1, като баркодът ще започва с 380, което е префиксът за България. GS1 организацията е с нестопанска цел, разработваща и поддържаща най-широко използваните стандарти за веригите за доставка. Най-разпознаваем такъв стандарт е баркодът.
Цифровият диапазон от 200 до 299 като префикс могат да бъдат ползвани от всяко предприятие навсякъде по света, но само за вътрешна и нетърговска употреба. Причината е, че те не изискват регистрация като резервирани за вътрешно ползване на различни организации.
Следващите 4 или 6 цифри са запазени за регистрационния номер на производителя (кодът на производителя, предприятието или прекупвача). Преди за фирмите са се отделяли по 4 цифри, като така възможността за регистрация на артикули е до стигала до 100 000. Впоследствие обаче се приема предприятията да се регистрират с 6 цифри, което прави възможна регистрация на до 1000 артикула.
Другата група от 3 или 5 цифри е обозначението на артикула. служат за обозначаване на самия артикул. Бизнесът е по свое усмотрение избира в каква последователност да номерира своите продукти.
Последната 1 цифра е контролна. Изчислява се по определен алгоритъм и показва дали баркодът е верен.
-
Code 25, Code 39, Code 128, ITF – използват се за места, където има необходимост от точен отчет и по-детайлна информация за продукта/стоката.
Вторият формат баркодове е двумерен (2D) баркод. Те систематично представят данни, използвайки двуизмерни символи и форми. Те са подобни на линеен 1D баркод, но могат да представляват повече данни за единица площ. 2D баркодовете включват някои по-нови типове баркодове, като QR код.
QR кодовете се използват най-често при маркетингови инициативи, като реклами, списания, визитни картички и др. Те са гъвкави по размер, предлагат висока толерантност на грешки и имат бърза четливост, въпреки че не могат да се четат с лазерен скенер. QR кодовете поддържат четири различни режима на данни: числови, буквено-цифрови, байтови/двоични и дори канджи. Те са безплатни за използване. Може да бъдат генерирани чрез различни сайтове.
QR кодовете могат да бъдат сканирани на почти всяко устройство с възможности за сканиране (включително и със смартфон) – и да кодират почти всеки тип данни. Отличават се с изключителна устойчивост на грешки, позволявайки на потребителите да декодират информация дори ако част от кода е повреден.
Според символното си изражение баркодовете могат да бъдат и цифрови (EAN, UPC) и буквено-цифрови (Code-128).
Съществуват и специфични означения за определени индустрии като военна, опаковъчна, оптична, фармацевтична и др.
2. ТЕГЛО НА СТОКАТА: от значение е дали е фиксирано или варира в зависимост от опаковката. Това води до използването на два вида баркод – стандартен и сложен.
-
Стандартен баркод – служи само за намиране на стоката.
-
Сложен баркод – може да съдържа в себе си тегло и партида, като най-често в него се отразява грамажът. Използва се за стоки, измерени предварително, като кодът се генерира към момента на измерване. В такива случаи баркодът се състои от код на стоката и теглото.
Най-често използваният стандарт при сложните баркодове е 7 цифрен + количество.
Как да разпознаем, че вложеният код е сложен? Това най-лесно става чрез съпоставянето на кодовете на два еднакви продукта. Ако например първите 7 цифри са идентични, а следващите – различни, то без колебание последните означават различни разфасовки.
Например: 2410001002205 и 24100010031852. Първият продукт е с тегло от 220 гр., а вторият – 185 гр. Последната цифра, както вече разбрахме, е контролна.
3. БРОИМИ ЧАСТИ: трябва да се има предвид, че стока, съставена от няколко броими части, опаковани в различни кутии/съдове, може да има различни баркодове. Добре е да се съгласува с търговската мрежа, където ще се предлага самият продукт, както и с фирма, която ще изготви баркод стандартизацията.
След като получите от GS1 организацията цифровото изражение на своя код, то визуализацията му става посредством баркод генератори онлайн или използвайки софтуер за създаване на етикети, с какъвто се налага да се сдобиете и работите, когато разполагате с Термотрансферен/термодиректен (Баркод) принтер.
В случай, че различните разновидности кодове представляват интерес за вас, може да задълбочите познанията си с нашата статия „Видове и приложения на баркодовете“, която може да достъпите тук: https://diktech.bg/barkod-printeri/vidove-i-prilozhenia-na-barkodovete/
Ако пък се нуждаете от оборудване, с което да генерирате свои идентификационни етикети или да лепите такива върху продукта, може да разгледате нашите категории: