Какво трябва да съдържа етикетът на хранителните продукти?
януари 30 ‘2023
През последните години етикетът се възприема като важна част от визуалното оформление на крайния продукт, който трябва да бъде впечатляващ и да създава усещане за качествено изпълнение на съдържанието в опаковката, но не бива да се забравя неговото първостепенно значение – като източник на информация.
Макар и голяма част от клиентите все още рядко да се вглеждат в етикетите на стоките от своите кошници, производителите и търговците носят отговорност за тяхното правилно, ясно и недвусмислено информиране.
В тази връзка ще ви запознаем с някои основни изисквания при етикетиране на най-често закупуваните от нас стоки – тези от хранителен произход.
От първостепенно значение е нормативно установената информация за хранителните продукти да бъде нанесена на български език (няма пречка да бъде и на чужд), и да бъде на едно зрително поле върху етикета – лесно видима, ясно четлива и незаличима.
Поради тази причина е регламентиран и размерът на използвания шрифт, като минимално допустимият е с големина на буквата „х“ по-голяма или равна на 1.2 мм.
Реквизитите, които производителите или търговците на такъв тип стоки, задължително трябва да отбелязват са:
1.) Наименование на храната – тя може да бъде обозначена по няколко начина:
– официално наименование, т.е. това, което е общоприето от потребителите за този тип стока в конкретната държава – напр. Вафла, Прясно мляко, Сирене.
– наименование, с което се дава описание на храната, с което тя се отличава от общоприетите такива – напр. Протеинов хляб, Пълнозърнест хляб.
– обозначението на храната се съпътства от допълнителни данни, най-често когато тя е претърпяла специфична обработка или е в специфично физично състояние – напр. Мляко на прах, Лиофилизирани малини, Телешко варено и др.
В случай, че съставка, която е обичайно характерна за производството на даден продукт, бъде заместена с друг компонент, то върху етикета в непосредствена близост до наименованието трябва да фигурира и той, напр. Шоколад с подсладител.
Ако държавата е определила в нормативен акт изисквания, за да може дадена храна да се именува по определен начин, то храна, която не е изпълнила тези изисквания, не може да ползва конкретното наименование. Пример: ако е нормирано, че за млечно сирене съдържането на вода трябва да е под определена стойност, то всички продукти, неизпълняващи това изискване, не могат да се означават като „сирене“.
2.) Данни за производител и страна на произход – посочват се името и адреса на произвеждащото лице, както и държавата или мястото на произход.
Ако страната или мястото на произход на храната не е същото като това на основната съставка, трябва да се ползва произходът на основната съставка или да се укаже, че са различни.
3.) Състав и количество на съставните елементи – всички съставки на изделието трябва да бъдат означени в низходящ ред на теглото, с изключение на компонентите, чието съдържание е под 2 % – те могат да бъдат изредени произволно.
В състава не се включват компоненти, които са временно извадени от храната в процеса на нейното преработване и после са добавени отново, технологичните средства, които се използват в производството й и не присъстват в крайния продукт, вещества, използвани като разтворители на добавки и аромати, както и водата, когато количеството й е под 5% от общото тегло на продукта.
Има случаи, в които не е задължително описването на съставни елементи. Това е допустимо при пресните плодове и зеленчуци, газирана вода, сирена, оцет и храни, състоящи се само от една съставка и името им е идентично с нея – захар, сол, леща, боб и др.
Не е задължително указването на алкохолното съдържание в напитки под 1.2 %.
Количествотона дадени съставки следва да бъдепосочено, когато те се съдържат в наименованието на храната или потребителят свързва присъствието им в храни с конкретно наименование, напр. Козунак със стафиди; Кроасан с шоколад.
4.) Алергени – съставките, които предизвикват алергични реакции, дори в малки количества следва да се посочат с изписване на точното наименование в шрифт, стил или цвят на буквите, което ясно да го отличава от останалите съставки. Изключение правят случаите, когато от самото наименование на продукта, ясно и недвусмислено потребителят може да направи извод за съдържанието на вещества, причиняващи алергии и непоносимост – напр. Соево мляко, Пшеничено брашно, както и всички млечни продукти.
Допустимо е и допълнително, доброволно обозначаване на алергени с израза „може да съдържа следи от … “.
5.) Нетно количество – и тук са въведени специфични правила за размера на шрифта на цифрите спрямо теглото на продукта:
– до 50 гр/мл – мин. 2 мм
– 50 – 200 гр/мл – мин 3 мм
– 200 – 1000 гр/мл – мин 4 мм
– над 1000 гр/мл – мин 6 мм
Ако твърда храна се предлага в течна среда – напр. Сирене в саламура, Туршия – изписва се общото нетно количество, както и отцедената маса.
Ако крайният продукт се състои от няколко предварително опаковани такива – напр. Пакет с бисквити, нетното количество се указва чрез посочване на нетното тегло на отделния пакет и общия брой съдържащи се пакети.
Нетното количество на продукта може да не се обозначава в няколко случая:
– обемът и масата на продукта намаляват при съхранението му;
– храната се продава на брой или се измерва в присъствието на потребителя;
– нетното количество е под 5 гр/мл с изключение на пакетирани подправки и билки.
6.) Годност/трайност и указания за съхранение и за употреба – трябва да се прави между няколко понятия:
– минимална трайност – предхожда се от думите „Най-добър до …“, когато в датата е посочен определен ден и „Годен за употреба до края на … “ – в останалите случаи.
– срок на годност – използва се за храни, които след определен период от време могат да представляват опасност за здравето на потребителя. Отличава се с използваните пред него думи „Използвай преди…“
– дата на замразяване – съпроводено е от израза „Замразено на …“
Изписването на срока има значение от трайността на продукта:
– при по-бързоразвалящи се стоки, които могат да се съхраняват до 3 месеца – минималната трайност се обозначава като Най-добър до: дата и месец или цяла дата (ДД/ММ/ГГ).
– при продукти, чието съхранение е над 3 месеца, но под 18 месеца – Годен за употреба до края на: месец и година или Най-добър до: цяла дата (ДД/ММ/ГГ).
– за изделия, които могат да се съхраняват повече от 18 месеца – Годен за употреба до края на: година или Най-добър до: цяла дата (ДД/ММ/ГГ).
– при бързоразвалящи се стоки, подлежащи на съхранение до няколко дни – Използвай преди: цяла дата (ДД/ММ/ГГ).
И отново има група стоки, за които не се изисква посочване на срокове на годност или трайност като пресни плодове и зеленчуци в естествен вид; напитки с алкохолно съдържание над 10 %, непроизведени от грозде; изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им; сол; захар; дъвчащи продукти и др.
7.) Хранителна стойност – задължително се означават енергийната стойност и количествата на мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. Допълнително може да се посочат количествата на мононенаситени или полиненаситени мастни киселини, полиоли, скорбяла, хранителни влакнини, витамини или минерали.
Извън посочените елементи, не могат доброволно да бъдат указвани други вещества.
Хранителната стойност трябва да се съдържа в табличен вид, а ако етикетът не позволява – в линейна последователност. Хранителните стойности се представят в грамаж за 100 гр/мл храна; за порция или като процент от референтните количества за прием в 100 гр/мл.
Освободени от обявяване на хранителни стойности са храни, чийто опаковка или етикет са с повърхност по-малка от 25 см2 , както и хранителните добавки и натуралните минерални води.
Хранителната информация се обявява за краен продукт. Ако храната изисква допълнителни действия от потребителя по приготвянето й – стойностите са след приготвяне – напр. Смес за кекс, Инстантни спагети, Билкови отвари.
Повечето от посочените реквизити с константни стойности са част от цялостното оформление на етикета, други като партида и трайност биват добавяни в процеса на опаковане на стоките посредством Баркод принтери, Цветни принтери, Маркиращи принтери, а при производители с малки и средни обеми, ползващи нашите полуавтоматични етикетиращи машини – с Модул за маркиране преди залепяне на етикета.