Етикетът и неговите разновидности

Етикетите са навсякъде и всичко е етикетирано. Но преминавайки към собствено производство на етикети, трябва да знаете какъв тип медия или иначе казано – материал за вашите етикети, ще използвате, за да получите желания краен ефект и да избегнете риска от излишни загуби.

Затова бъдете наясно с няколко фактора при избора на подходящи етикети за вашите продукти:

Най-честото разграничение на етикетите е според техния състав или иначе казано – материалът, от който са изработени. Правилният материал е от съществено значение за отпечатването на вашите етикети. В зависимост от специфичните нужди, методът на печат и приложението – можете да изберете между обикновена хартия, пластмасови полимери, текстил.

1) Хартиени етикети: те са най – широко разпространеният и най – предпочитаният вид самозалепващи етикети поради факта, че осигуряват добър баланс между качество и цена за много общи приложения на етикетирането, но целостта им лесно може да бъде нарушена поради слабата им устойчивост на различни фактори като вода, температура, светлина. Специфичните нужди и креативните дизайни водят до възникването и на специални хартии – еко, винтидж, текстурни. Те се отличават по своя релеф и цвят. Използват се основно в хранително-вкусовата промишленост. Този вид хартия е устойчив на влажност и не се разгражда лесно. Особеното при нея е, че печатът се осъществява само с „офсет“ технологията. Такива етикети могат да бъдат допълнително облагородени с довършителни операции за една по-ефектна визия.

2) Синтетични етикети: те имат значителни предимства пред хартиените, най-вече поради своята повишена издръжливост на външни въздействия, късане и механични увреждания, което им дава по-дълготраен живот и запазване на първоначалната визия. Съчетани с подходящо лепило прилепват добре върху различни материали – дърво, метал, стъкло, пластмаса, в това число и върху влажни, мазни или замърсени повърхности. Това е и причината да са предпочитан избор на много производители в козметичната и химичната промишленост.

• Винил – най-лесно разпознаваемият по своята миризма пластмасов материал. Заради своята устойчивост на атмосферни влияния (може да издържи около 9-11 години на UV лъчи) и химикали е изключително подходящ за продукти, изложени на открито. Разтегливостта му позволява да се прилага върху предмети със специфични форми и повърхности с несъвършенства.
• Полиестер (PET) – той е пластмасова смола. Като материал е по-здрав, по-гладък и по-твърд и се справя с по-високи температури от винила или другите синтетики – това именно е и качеството, което най-ярко го отличава. Поради своята издръжливост на тежки условия, надраскване и накъсване, химически контакт, материалът може да бъде предназначен както за вътрешна, така и за външна употреба. PET етикетите са със средна продължителна употреба от 1-2 до 5-10 години, като са подходящи за различните техники на печат. Обикновено с полиестерни етикети се маркират инструменти и климатични устройства. Можете да ги разпознаете, като ги разпънете – трябва да приложите доста голяма сила и те няма да се нагънат. Ако пък погледнете адхезивната страна на полиестерен етикет, в повечето случаи ще видите блестяща повърхност, докато другите синтетични материали имат матов вид.
• Полиетилен (PE) – най-често срещаната и евтина пластмаса, чиято здравина и трайност на печат й придават ключово значение в сферата на пакетажа. Високата й степен на гъвкавост позволява безупречното етикетиране на предмети, подлагани на натиск и извиване (като например туби за кремове, пасти за зъби). PE етикетите имат ниска механична и химическа устойчивост и се използват за краткосрочна употреба – по-малко от 6 месеца. За разлика от полиестера, който е по-труден за разтягане, полиетилена може да се изтегля във всички посоки, но може да се скъса доста лесно при силно приложено напрежение.
• Полипропилен (PP) – той е термопластичен полимер с широко приложение. Полипропиленовите етиекти са подходящ заместител на виниловите и добра алтернатива на по-скъпите полиестерни такива. Отличават се с добра химична –, температуро- и водоустойчивост и средна механична издръжливост. Те са плътни и разтегливи, но при приложена по-голяма сила могат да се набръчкат и разтеглят леко. Остаряват бързо и с времето стават по-нетрайни, за това се характеризират с краткосрочна употреба – от 6 месеца до 1-2 години. Съществуват в няколко разновидности – бели, прозрачни и метализирани, но разликата е единствено визуална, не и по качествените им характеристики. Спецификата се състои в това, че метализираният полипропилен има свойството да отразява светлината, както метала. Полипропиленът най-често срещаният и предпочитан материал заради съотношението си на цена – качество и възможността да бъдат използвани както при традиционен печат, така и при термо-трансферен.
• Полиамид – термоустойчив материал, който го прави идеален за електроника и повърхности, които могат да срещнат екстремни температури.

3) Текстилни етикети: най-често изработени от найлон, тафта или полиестерен сатен. Такъв тип етикети са проектирани да се измиват редовно, затова специфичното при тях е, че трябва да бъдат отпечатани със специално термообработващо се мастило, което повишава нивото на устойчивост на топлина и вода.

В зависимост от това дали етикетът е покрит с довършителен слой, за да му се придаде ефект на блясък или мат, можем да разграничим:

1) Матови (Matte);

2) Гланцови – в зависимост от степента на бляъка има гланцови (High Gloss), полу-гланцови (Semi-Gloss) и с допълителни ефекти – напр. перлен.

И на последно по място, но не и по важност, остана делението на етикетите спрямо технологията на печат, за която могат да бъдат използвани:

1) Етикети за термотрансферен печат: при тях термичната печатаща глава загрява задната част на термо лента, разтопявайки я и пренасяйки желания ефект върху точно определено място от етикета.

2) Етикети за термодиректен печат: тук етикетът, а не лентата, е чувствителен към топлина. Печатащата глава загрява етикета, което кара цветовете да се променят и да се прояви печатът.

3) Етикети за лазерен печат: те са предназначени за принтери, които създават изображението посредством тонери, състоящи се от пластмаса и железни частици, които се топят върху носителя.

4) Етикети за мастилено-струен печат: този вид етикети са разработени така, че да абсорбират мастилото, излизащо от мастиленоструйните принтери, за да изсъхне по-бързо и да се предотврати размазване.